Спасение Черного моря
Выпуск 8, июнь 2005
|
|
Спасение Черного моря Выпуск 8, июнь 2005
|
|
Официальный информационный бюллетень Комиссии по защите Черного моря от загрязнения и Проекта по восстановлению экосистемы Черного моря ГЭФ |
На пути к новой Европейской тематической стратегии по защите и сохранению морской среды [>>]
Европейская комиссия поддерживает Черноморскую комиссию [>>]
Черноморская комиссия и Экологическая программа ООН (UNEP) против морского мусора [>>]
Выполнение Черноморского стратегического плана действий: перспективы Болгарии [>>]
Турция выполняет Черноморский стратегический план действий [>>]
Защита и восстановление Черного и Азовского морей в Украине [>>]
Черноморский План действий в чрезвычайных ситуациях к Протоколу о сотрудничестве в борьбе с загрязнением Черного моря нефтью и другими вредными веществами в чрезвычайных ситуациях [>>]
Сотрудничество черноморских и балтийских экспертов [>>]
Черноморская ГИС [>>]
Украина. Ключевые события в управлении окружающей средой [>>]
Грузинское Черное море – важный ареал зимнего местообитания китообразных [>>]
Результаты проекта EuropeAid 2002 – 2004 в Российской Федерации [>>]
Черноморский «Дворец-ракушка»[>>]
Черноморский день действий – 31 октября 2004 г. [>>]
Прогресс в области КУПЗ в Румынии [>>]
Сохранение биоразнообразия и ландшафтов Черного моря [>>]
Международный День Черного моря: событие для всех [>>]
От Черного к Голубому: море спасают [>>]
|
|
Спасение Черного моря Выпуск 8, июнь 2005
|
|
Официальный информационный бюллетень Комиссии по защите Черного моря от загрязнения и Проекта по восстановлению экосистемы Черного моря ГЭФ |
На пути к новой Европейской тематической стратегии по защите и сохранению морской среды [>>]
Европейская комиссия поддерживает Черноморскую комиссию [>>]
Черноморская комиссия и Экологическая программа ООН (UNEP) против морского мусора [>>]
Выполнение Черноморского стратегического плана действий: перспективы Болгарии [>>]
Турция выполняет Черноморский стратегический план действий [>>]
Защита и восстановление Черного и Азовского морей в Украине [>>]
Черноморский План действий в чрезвычайных ситуациях к Протоколу о сотрудничестве в борьбе с загрязнением Черного моря нефтью и другими вредными веществами в чрезвычайных ситуациях [>>]
Сотрудничество черноморских и балтийских экспертов [>>]
Черноморская ГИС [>>]
Украина. Ключевые события в управлении окружающей средой [>>]
Грузинское Черное море – важный ареал зимнего местообитания китообразных [>>]
Результаты проекта EuropeAid 2002 – 2004 в Российской Федерации [>>]
Черноморский «Дворец-ракушка»[>>]
Черноморский день действий – 31 октября 2004 г. [>>]
Прогресс в области КУПЗ в Румынии [>>]
Сохранение биоразнообразия и ландшафтов Черного моря [>>]
Международный День Черного моря: событие для всех [>>]
От Черного к Голубому: море спасают [>>]
|
|
Спасяване на Черно море брой 8, юни 2005 |
|
Официален бюлетин на
Комисията за опазване на Черно море от замърсяване и
|
Към нова Европейска тематична стратегия за опазване и съхранение на морската среда [>>]
Подкрепа от ЕК за Черноморската комисия [>>]
Черноморската Комисия и ЮНЕП предприемат мерки срещу изхвърлянето на отпадъци в морето [>>]
Изпълнение на Стратегическия план за действие за Черно море – гледната точка на България [>>]
Турция изпълнява Стратегическия план за действие за Черно море [>>]
Опазване и вазстановяване на Черно и Азовско море в Украйна [>>]
Авариен план за Черно море към Протокола за сътрудничество в борбата със замърсяването на Черно море с нефт и други вредни вещества при аварийни ситуации [>>]
Сътрудниче9ство между експерти от Черно море и Балтийско море [>>]
Черноморска ГИС [>>]
Украйна - важни събития в управлението на околната среда [>>]
Грузинското черноморие е важно място за зимуване на китоподобни [>>]
Резултати от проекта EuropeAid 2002 – 2004 в Руската федерация [>>]
Черноморският "Дворец на раковината" [>>]
Черноморски ден за действие [>>]
Напредък в ИУКЗ в Румъния [>>]
Опазване на Черноборското биоразнообразие и ландшафт [>>]
Международен ден на Черно море: събития за цялата общественост [>>]
От Черно към Синьо: спасеното море[>>]
През 1970-те и 1980-те практиките на управление в селското стопанство
доведоха до значително увеличение на неговата интензивност. По-високите нива на
използване на неорганични торове и
нарастващият
брой на отглежданите животни доведоха със себе си увеличен внос на биогенни
елементи (азот и фосфор) и органични отпадъци в Черно море и във вливащите се в
него реки. Резултатът от това бяха широкомащабни екологични промени, включително
драстично намаляване на областите, заети от Phyllophora (червено водорасло),
големи области на продължително намаляване на кислорода и нарастващо доминиране
на фитопланктона в плитките води на шелфа. Този процес, наричан еутрофикация,
доведе до широкомащабно измиране на безгръбначни, което като се прибави към
прекомерния риболов и появата на инвазивни видове, като медузата (Mnemiopsis
leydi), остави някои части на екосистемата в състояние на срив, а върху други
части нанесе значителни поражения.
Социално-икономическите последици от това увреждане на околната среда се простират надалече и съществува безпокойство, че биха могли и да се задълбочат. Макар, че вече знаем доста за принципите на еутрофикацията, много от детайлите остават неясни. В основата, като същинския дявол, е управлението.
Правителствата на шестте черноморски крайбрежни страни са постигнали разбирателство по дългосрочната визия за Черно море. Тя е възстановяването и поддържането на:
Създадена е Съвместна работна група между Черноморската и Дунавската комисия, която да събере и анализира наличните научни доказателства и да разработи съвместна стратегия за преодоляване на еутрофикацията. Договорени са група общи цели, които определят както краткосрочни, така и дългосрочни задачи, а именно:
Краткосрочни:
Избягване увеличаването на товарите биогенни замърсители и опасни вещества, постъпващи в Черно море в средата на 1990-те.
Намаляване на товарите биогенни замърсители и опасни вещества, постъпващи в Черно море до нива, които ще позволят на черноморската екосистема да се възстанови до състояние близко до това, наблюдавано през 1960-те.
Тоест, краткосрочната задача е химична, докато дългосрочната е екологична. Но и двете задачи имат социално-икономическа основа.
В екосистемата на северозападния шелф е настъпил срив в много малък период от време през 1970-те, като следствие от увеличеното замърсяване от реките. Всички екосистеми показват качество, което еколозите наричат съпротива; способността да се противостои на външния натиск. Когато естествената съпротива на екосистемата бъде надхвърлена, в нея настъпва срив. Това се е случило и в северозападния шелф.
Случаи на хипоксия (ниски нива на кислород) се наблюдават рядко през последните няколко години. Въпреки това, една от причините възстановяването на мидените полета да започне едва в последно време е, че в края на лятото на 2001 г. се наблюдава неочаквана хипоксия. Доказателствата показват и че силният натиск от риболова на хищни видове като (лефер и сафрид) прави и без това засегнатите екосистеми изключително податливи на еутрофикация. Това предизвиква дисбаланс в хранителната верига, което благоприятства по-нататъшната акумулация на фитопланктон (тъй като има по-малко животински видове, които се хранят с него). Въпреки това северозападният шелф изглежда е в началните етапи на възстановяването. Резултатите от първото пълно проучване на бентосните безгръбначни за повече от 15 години вече са налице. Знаците са положителни, въпреки че системата е все още силно податлива на предизвикана от човека еутрофикация.
Предварителен баланс на биогенните елементи за средата на 1990-те години беше изготвен за район от 50 000 км2 в северозападния шелф, като акцентът беше върху замърсяването от Дунав, Днестър и Днепър, едновременно със замърсяване от атмосферата и рециклирането на биогенни елементи вътре в самата система. Рециклирането на биогенни елементи в бентоса е важен вътрешен източник за пелагичната система, като се поддържа високо продуктивност чрез освобождаването на фосфор и азот от седиментите със същата интензивност, с която се внасят от реките. Седиментите в шелфа освобождават два пъти повече силиций, от внасянето на такъв товар чрез Дунава. Все пак шелфът играе роля на утаител за биогенните елементи. Макар и учудващо, моделираното отлагане на биогенни елементи чрез въздуха се явява сравнително незначително – само 4-8% от внасяното количество чрез реките. Значението на циркулирането на биогенните елементи в по-дълбоки води и приносът от това към общия биогенен баланс все още не е определен.
Последните проучвания с проследяване ни дават по-добра представа за движението на водите около маргиналните области в Черно море, обменът на води между областта на шелфа и по-дълбоките части на Черно море и осветляват въпроса за преноса/дисперсията на замърсяване в морето.
Летният цъфтеж на планктона в СЗ шелф, както и интензивният цъфтеж в Азовско море са тясно свързани с притоците Дунав, Днестър и Днепър.
Ясно е също така, че откритите части и югоизточната част на Черно море имат различно поведение. В тези области лятото е периодът с най-ниски нива на хлорофил, като най-високата му концентрация е през есенно-зимния период от септември до март .
С цел да се дадат препоръки на правителствата в региона относно развитието и прилагането на подходящи политики за опазване на Черно море и най-вече, за да се гарантира създаването на такива процедури преди същинското начало на икономически възход в целия регион, е необходимо по-добро познаване на следните въпроси:
Наистина ли се възстановяват екосистемите на Черно море?
Какво е движението на биогенните елементи в системата?
Кои са лимитиращите/благоприятстващите фактори за еутрофикацията в системата?
Какво е въздействието на рибарството и риболова върху възстановяването на системата.?
Продължава изграждането на капацитет, обучения и екологични оценки в целия регион с цел осигуряването на подкрепа за организациите, провеждащи мониторинг, за разработващите политиките и за правителствата:
Освен това се планират и два допълнителни изследователски круиза за допълване на познанията и намаляване на нивото на несигурност, свързвани с тях.:
• Баланс и източници на биогенни елементи в летни и зимни условия.
• Ограничения за биогенните елементи в СЗ част на Черно море.
• По-нататъшно проучване на полето Phyllophora за определяне на степента му на възстановяване.
• Ролята на връзката седименти-вода в притока на биогенни елементи.