Спасяване на Черно море брой 8, юни 2005 Благодарности Изберете език: EN BG GE RO RU TR UA
	Официален бюлетин на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване и Проект "Възстановяване на екосистемата на Черно море" на Глобалната агенция за опазване на околната среда (ГЕФ)

Авариен план за Черно море към Протокола за сътрудничество в борбата със замърсяването на Черно море с нефт и други вредни вещества при аварийни ситуации

Член IX на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещка конвенция) от 1992 г. изисква от Договарящите страни да си сътрудничат за предотвратяването, ограничаването и борбата със замърсяването на морската среда на Черно море, причинено то аварийни ситуации съгласно Протокола за сътрудничество в борбата със замърсяването на Черно море с нефт и други вредни вещества при аварийни ситуации (Протокола за авариите).

Член 2 на Протокола за авариите гласи, че Договарящите страни си сътрудничат в поддържането и насърчаването на индивидуална основа или чрез двустранно и многостранно сътрудничество на аварийни планове за борба със замърсяването на морето с нефт и други вредни вещества.

Договарящите страни са се споразумели да приемат Аварийния план за действие (наричан по-нататък Плана), за да реагират точно и адекватно в случаи на замърсяване на морето, което има или може да има въздействие върху околната среда на Черно море.

Аварийният план за Черно море се състои от следните два тома:

• Том 1: Действия при нефтени разливи 
• Том 2: Действия при опасни вещества различни от нефт [не е разработен].

Договарящите страни отбелязват, че:

• Транспортирането в Черно море на опасни вещества различни от нефт е ограничено, независимо че в последните няколко години е регистрирано увеличение.
• Протоколът от 2000 г. за изменение на Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт от 1990 г., който включва случаи на замърсяване, причинено от опасни и вредни вещества, е приет през 2000 г., но все още не са приети международни насоки за изготвянето на аварийни планове по този протокол, поради което се договарят Том 2 на Аварийния план за Черно море да бъде изготвен в съответствие с международното ръководство до 2006 г.

Като временна мярка Договарящите страни приемат, доколкото е възможно и подходящо, да прилагат изискванията за обмен на информация помежду им съгласно принципите за комуникация и действие, формулирани в Том 1 на Аварийния план за Черно море.

Черно море е най-изолираната морска среда в Европа и едно от най-чувствителните към човешка дейност морета. Площта му е сравнима с тази на Балтийско и Северно море и има огромен водосборен басейн, покриващ една трета от Европа и включващ големи части от 17 страни.

Замърсяването с нефт и нефтените разливи се считат за една от основните заплахи за морската среда на Черно море. Наличието на риск, свързан с натоварения транспорт, изисква координиране на всички ресурси за противодействие при аварии на национално и регионално ниво.

Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и свързания с нея Протокол за сътрудничество в борбата със замърсяването на Черно море с нефт и други вредни вещества при аварийни ситуации определят правно-институционалната рамка за действие по отношение на регионалното сътрудничество в борбата със случаите на замърсяване на морето. С ратифицирането на този инструмент Договарящите страни официално се ангажират и твърдо заявяват своята политическа воля да инициират самостоятелно или съвместно, необходимите дейности за успешна подготовка за противодействие при случаи на замърсяване на морето. Освен това, в точка 11 на Министерската декларация за опазване на Черно море (Одеска декларация) от 1993 г. министрите, отговорни за опазването на морската среда на крайбрежните черноморски страни, заявяват своята решимост “да изготвят национални и регионални аварийни планове в съответствие с изискванията на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване”.  

ляво: учение по овладяване на нефтен разлив, терминал CPC, Руска федерация

Стратегическият план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, приет на Министерската конференция, проведена в Истанбул през октомври 1996 г. формулира принципите, политиките и действията за аварийно планиране и противодействие в аварийни ситуации и поставя ясни цели и срокове за Регионалния авариен план:

"“Параграф 50 – ще бъде приет Авариен план за Черно море. Препоръчва се Истанбулската комисия, по препоръка на своята Консултативна група по Екологичните аспекти и безопасността при корабоплаване, да приеме такъв план до декември 2000 г. "

Работна програма, изготвена в съответствие с разпоредбите на Стратегическия план за действие, приета от делегатите на Договарящите страни през 1998 г., определя специфичните етапи в подготвянето на Регионалния авариен план и съответните срокове.

Съгласно горните документи, Договарящите страни поемат определени задължения от първостепенна важност: изготвяне на техни национални аварийни планове и развитие на способностите им за противодействие при замърсяване; предоставяне на информация на другите Страни по отношение на националната организация и компетентните национални органи; информиране на другите Страни при случаи на замърсяване, тяхното развитие и предприетите мерки; и оказване на помощ на Страна, която поиска такава. Освен това, всяка Договаряща страна се стреми да поддържа и развива, индивидуално или чрез двустранно или многостранно сътрудничество, свои аварийни планове и средства за противодействие на замърсяване на морето с нефт. Тези средства в частност включват оборудване, кораби, самолети и човешка сила, подготвени за операции при извънредни ситуации.

С оглед изпълнението на своите ангажименти черноморските Договарящи страни трябва да бъдат подготвени за намеса на техни органи и сили за противодействие на национално и регионално ниво. Националната организация за готовност и противодействие е жизнено важна за ефективно действие. Тя включва ясни отговорности на различните власти за предприемането на действия  и координиране на последващите действия. Изключително важно също така е наличието на оборудване за противодействие на замърсяване, което позволява на застрашената страна да инициира операции за противодействие и да защити най-чувствителните места през критичните първоначални часове. Освен това, привличането на ресурси и опит предлага икономически ефективен и ефикасен начин за борба с големи разливи, които не могат да се овладеят само със съществуващите ресурси на отделна страна. Поради това, трябва да бъде създадена организация за регионално сътрудничество за съвместни операции на противодействие и координиране на използването на наличните ресурси за това. Създаването на такава организация предварително ще определи финансовите условия и административни клаузи за действията, като по този начин позволи бърза интервенция в случай на авария, премахвайки необходимостта от продължителни преговори по време на самия инцидент

 1.2 Цели и задачи

Планът е приет с цел да се приложи член ІХ на Букурещката конвенция и член 2 на Протокола за авариите и представлява Анекс към Протокола за авариите.

Целта на Плана е да се установят механизми за взаимопомощ, по които компетентните национални органи на Договарящите страни ще си сътрудничат с цел координиране и интегриране на техните противодействия при инциденти на замърсяване на морето, които има вероятност да засегнат техните брегове, териториално море и изключителни икономически зони (наричани по-нататък области на отговорност) на Договарящите страни или при инциденти, надхвърлящи наличния капацитет за противодействие на всяка от Договарящите страни по отделно.

Общата цел на Плана е организирането на бързо и ефективно противодействие при нефтени разливи, които засягат или биха могли да засегнат областите на отговорност на една или повече от Договарящите страни и подпомагането на операциите в областта на готовността и противодействието при замърсяване с нефт.

За тази цел се определят следните специфични цели:

а) определяне на обхвата на сътрудничеството за изпълнение на Плана между отговорните национални власти на оперативно ниво;
б) разпределяне на отговорностите и предвиждане възможност за прехвърляне на отговорност от една от Договарящите страни към друга;
в) установяване на принципи на командване и връзка и определяне на съответните им структури;
г) създаване на организация, отнасяща се до използването на кораби и самолети на една от Договарящите страни в областите на отговорност на другите Страни;
д) определяне на вида помощ, която може да бъде оказана, и условията, при които тя ще бъде оказана;
е) предварително определяне на финансовите условия и административните подробности, свързани с действията на сътрудничество при извънредни ситуации.

За постигането на тези цели са определени следните действия, които следва да се предприемат чрез прилагането на Регионалния авариен план:

• създаване на подходящи мерки за готовност и ефективни системи за откриване и докладване на инциденти на замърсяване, които могат за засегнат областите на отговорност на Страните;
• развитие и прилагане на регионално сътрудничество в аварийното планиране, предотвратяване, контрол и операции за отстраняване и борба със замърсяването, причинено от нефтени разливи;
• създаване на необходимите мерки за ограничаване разпространението и минимизирането на вредите, причинени от нефт;
• изготвяне и изпълнение на програма от обучителни курсове и практически упражнения за различно ниво персонал, ангажиран в предотвратяването и борбата с нефтеното замърсяване; • създаване на програми за задълбочаване на регионалното сътрудничество.

Въпреки това, Договарящите страни приемат, че операциите за противодействие при инциденти, замърсяващи морската среда, които се случват в областите на отговорност на една от Страните, ще бъдат провеждани в съответствие с разпоредбите на Националния авариен план на засегнатата Срана

1.3 Scope and Geographical Coverage

1.3.1 Този План се отнася до инциденти на замърсяване, причинени от нефт в Черно море. Географският обхват на Плана се определя от член І на Букурещката конвенция.

1.3.2 Този план организира дейността на отговорните национални органи във всяка Договаряща страна, предписва структура за противодействие и установява метод за действие на персонала, който противодейства на инцидент.

1.3.3 Предвижда се този План да се прилага за нефтени разливи, които причиняват или биха могли да причинят вреди на околната среда на Черно море, в това число инциденти, при които е засегната само една страна, но степента е такава, че инцидентът налага помощ от друга страна.

1.3.4 Установяването на области на отговорност на Договарящите страни по смисъла на този План няма да засегне правата и задълженията на страните по отношение на изключителната икономическа зона или континенталния шелф в пълно съответствие с международното право, нито текущите процеси на преговори по определяне границите на морските зони

Аварийният план за Черно море е подписан от България, Румъния и Турция през месец октомври 2003 г. Съгласуването в Грузия, Руската федерация и Украйна все още продължава, като се очаква да завърши през 2005-2006 г.

Независимо от това, дейностите за привеждане в действие на Аварийния план за Черно море срещат активна подкрепа на национално и регионално ниво.

Състоянието с националните аварийни планове по страни е следното:

България – българският Национален авариен план за борба с нефтени разливи е ревизиран по отношение на комуникациите. Ревизирани са графиката, представяща връзките между различните институции, както и Приложение 19 “Телефонен указател”. Всички тези промени са направени и в Аварийния план за Черно море при приемането му от Българския парламент.

Грузия – изготвен и очаква одобрение от Парламента. Закъснението на одобрението се обяснява с политическите промени в Грузия; части от Националния авариен план за нефтени разливи практически се прилагат от Морска транспортна администрация във всички грузински пристанища, които имат своите планове за борба с нефтените разливи дори преди окончателното одобрение на националния план от Правителството на Грузия.

Румъния – Националният авариен план е изготвен и се изпълнява, комуникацията ще бъде подобрена в резултат на опита при симулации на борба с нефтени разливи.

Руска федерация – Федералният авариен план и регионалния авариен план за Черно море за Краснодарския край и Ростовска област са разработени и актуализирани в съответствие с изискванията на Международната морска организация. Очаква се одобрението им от Правителството на Руската федерация.

Турция – Национален авариен план е внесен в Народното събрание за одобрение и ще бъде доразвит с оглед на практическото му прилагане.

Украйна – Аварийният план за Черно море е внесен в Парламента и се очаква одобрението му до края на 2005 г. След ободрението му ще бъде изготвен и Националният авариен план за Черно море. На практическо ниво всяко пристанище има свой авариен план и необходимото оборудване за справяне с нефтените разливи.

На 13-15 юни 2005 г. се проведе специализирано обучение и семинар за Сателитен мониторинг и оценка на морско замърсяване с нефт в Черно море, организиран съвместно от Европейския център за съвместни изследвания (JRC), Черноморската комисия и Черноморското икономическо сътрудничество.

Използването на сателитно наблюдение в помощ и като допълнение на летателните и плавателни средства за мониторинг на нефтено замърсяване и идентифицирането му, през последните няколко години е предмет на много проучвания и пилотни проекти, които целят оценката на оперативния му потенциал. Тези дейности намират израз в разнообразни инициативи, вариращи от практическо или пробно използване в някои страни, до много ограничено използване или неизползване в други.

В последно време повишен интерес сред научната общност и компетентните органи предизвиква едно конкретно приложение: използването на сателитни изображения за картиране и оценка на мащаба и еволюцията на проблема с нелегалното изхвърляне от плавателни съдове в регионален мащаб.

ЕС има особен интерес към оценката, валидирането и стимулирането на такова конкретно приложение, като фундаментално средство, подпомагащо и допълващо неговата роля и политически мандат по темата. В частност укрепването на европейската рамка в областта на мониторинга и оценката на нефтеното замърсяване на моретата е решаваща подкрепа за действията, предприети от Комисията в областта на противодействието на умишленото замърсяване с нефт и Морската стратегия.

Освен това, тази рамка е от голям интерес за прилагането на мерките за морска безопасност, свързани с предотвратяването на замърсяване с нефт от корабите.

Европейската комисия допринася към процеса в научно-техническия му аспект със специфична експертиза и познания, осигурени от Центъра за съвместни изследвания (JRC), в това число данни и разработени в последно време нарочни технически инструменти.

Екосистемата на Черно море е сериозно засегната от еутрофикация, замърсяване с нефт, прекомерен риболов и чужди видове. Умишленото замърсяване с нефт представлява сериозен процент от общото изпуснато количество нефт в това море.

Разрастването на трафика на танкери в Черно море, основно за пренасяне на увеличения износ от Русия и района на Каспийско море, е въпрос, будещ сериозно безпокойство (освен замърсяването, нараства задръстването в тесния Босфорски проток и се увеличава риска от инциденти). Доклад на Черноморската комисия откроява като един от приоритетите необходимостта да се прилагат нови техники за мониторинг в региона.

Разработването и прилагането на нови технологии за мониторинг са важни и за процеса на взимане на решения в черноморския регион.

С оглед анализа и оценката на ситуацията в Черно море, JRC и Черноморската комисия ще организират курс за обучение и семинар за мониторинг и оценка на нефтеното замърсяване в Черно море.

Синтетични апертурни радарни (САР) сензори в космоса могат да бъдат използвани в приложения за управление на нефтени разливи. Много от потенциалните крайни потребители, обаче, не са наясно как да използват данните от САР за нуждите на информацията във връзка с управлението на нефтени разливи.

Този курс ще представи практическото приложение на САР данни при мониторинг на нефтени разливи. За целите на курса, мониторингът на нефтени разливи обхваща следенето на нефтени петна, резултат от аварийни ситуации, като инциденти с танкери, както и изхвърлянето на нефт при рутинна дейност.

Този курс ще направи въведение в радарното дистанционно следене и в принципите, които са в основата на откриването на нефт на повърхността на океана. Ще бъдат дискутирани и ограничения като сателитната орбита, която диктува честотата на повторно появяване, екологични ограничения като скоростта на вятъра при океанската повърхност, която оказва влияние върху откриването, и сходно-изглеждащите елементи, като цъфтеж на планктон, които се отразяват върху съотношението грешно-вярно. Курсът ще представи преглед на методите за извличане на информация, в това число компютърни и визуални техники.

 Заключителната сесия ще се занимае с проблема на определянето на препоръките за практическо приложение на САР изображения.

Целите на курса са:

• преглед на САР на космически носител за откриване на нефтени разливи;
• обсъждане на ограниченията и трудностите при системите на космически носител;
• представяне на възможни препоръки за практическо приложение на САР изображения.

Участници:

Курсът за обучение на 13-14 юни 2005 г. е предназначен за ограничена група представители с подходящи познания в областта на въздушния и сателитен мониторинг на нефтени замърсявания в морето.

Очаква се в обучението да участват представители на новите морски страни-членки (Полша, Естония, Латвия, Литва, Кипър, Малта и Словения), всички страни-кандидатки (Хърватия, Румъния, България и Турция), както и участници от трети страни – Русия, Украйна, Грузия.

Следващият семинар на 15 юни 2005 г. ще представи дейностите на Европейската комисия в областта на мониторинга на нефтеното замърсяване на моретата пред по-широка група участници, поканени чрез мрежите на Черноморската комисия и на Черноморското икономическо сътрудничество. JRC в частност ще представи минали и настоящи научно-технически дейности в използването на сателитни изображения за откриването и мониторинг на нефтените разливи. Основна цел на JRC е да разшири своите дейности по картиране на нефтено замърсяване във всички европейски морета и семинарът ще предостави първа възможност за целенасочена и задълбочена дискусия относно ситуацията в района на Черно море.

Резултатите от семинара ще бъдат публикувани на www.balcksea-commission.org

Проектът на Анекс 3 на Аварийния план за Черно море, съдържащ карти, които показват възможни източници на замърсяване в екологично-чувствителни зони, приоритети за защита и използване на диспергенти, е изготвен с подкрепата на Проекта за възстановяване екосистемата на Черно море и е в последната си фаза, като след одобрение от Черноморската комисия ще бъде публикуван.

Консултативната група по екологичните аспекти и безопасността при корабоплаване инициира подготвителния процес на учение за противодействие при нефтени разливи в Черно море, с цел да подготви точен и ясен работен план за привеждане на Аварийния план за Черно море в действие.

В последно време Постоянният секретариат на Черноморската комисия инициира диалог с Регионалната инициатива за готовност при нефтените разливи (Каспийско море – Черно море – Централна Евразия) - РИГНР.

РИГНР е създадена в резултат от усилията в промишления сектор за координиране на подобрена готовност за нефтените разливи в региона, произтичаща от преглед, извършен през 2002/3 г. РИГНР формално е създадена с меморандум за разбирателство чрез мрежата IPIECA на 1 август 2003 г. Мисията на РИГНР е формулирана като: работа в сътрудничество на промишлеността и правителствата за подпомагане на доказани, надеждни, интегрирани и устойчиви способности на региона за противодействие при нефтените разливи.

РИГНР се стреми да постигне доближаване между своите членове, като по този начин гарантира съответстващо участие на правителствените институции. Тя насърчава приемането на степенувано противодействие и механизми, които да способстват за ефективното използване на ресурсите на ниво 3 при големи инциденти. Укрепването на сътрудничество между петролния сектор и Черноморската комисия обещава да бъде много продуктивно. Читателят ще бъде своевременно осведомяван за развитието на този диалог

.

Оксана Тарасова

Длъжностно лице за Замърсяване и Мониторинг, Постоянен секретариат, Комисия за опазване на Черно море от замърсяване

[<<]    [>>]